molif | bg

Напоследък ме тагнаха за две верижни игри. Не си падам особено по тях, но е странно как те карат да се чувстваш ангажиран, нали?
Ок, по първата - ако добре си спомням, пет неща, които обичам да готвя:

1. Картофи - по всички възможни начини. Най-вече варени, после запечени със сирене, кашкавал, риган, да не забравите за цвят и разкош и две печени-белени-нарязани на лентички червени чушки.
2. Фъч. Адовият сладкиш, чиято рецепта ще драсна отделно. Много, много го обичам. Задължително с маслен крем отгоре, настърган фин млечен шоколад и счукани орехи.
3. Пица - вегетарианска, със собственоръчно замесено тесто. Тестото е винаги само от брашно, вода, мая, лъжичка сол, лъжичка захар и много любов. Отгоре - повечко домати (пресни), сирене, кашкавал, подправки на вкус - босилек, риган или майорана. Може и чубрица.
4. Пасирана зеленчукова супа. От всевъзможни зеленчуци, които в момента се намират у дома - просто ги измивате, обелвате, нарязвате, варите, после пасирате и добавяте подправки.
5. Салати. Ама каквито се сетите. Дори тази игра ме подсети, че имаме снимки и рецепти с Мишел на един куп измислени от нас двамата “байкърски” салати. Ако ме прихване да ги опиша един ден, навярно ще трябва да отворя отделна кулинарна секция в сайта.

6. И един бонус - шоколадови топчета (Ромпе, ако четеш това, специален поздрав за теб с тази рецепта). Откакто се помня, винаги готвя на око и видоизменям оригиналните рецепти на всичко, но все пак ето и по-подробни инструкции:
Трябват ви пакет масло (250 гр.), 4-5 лъжици хубаво какао, 3 лъжици кафява захар, два пакета бисквити Petit beurre (може и с обикновени), една ванилия, малко (или много) ром или уиски и кокосово брашно, буркан сладко от вишни или череши. Замесвате всичко изброено (без кокоса и вишните) и започвате да месите топчета, като във всяко по средата слагате по една черешка или вишничка. Добре омесените топчета се овалват в кокоса, нареждат се в чиния и се оставят да поседят в хладилника час-два, за да стегнат. После са готови за хапване.

Ето, съвестта ми се поотърси малко от тежестта на хвърлената ръкавица.
(нищо, че качат ли се температурите над 25 градуса, включената печка е табу за мен и минавам на суровоядство)

Втората заигравка беше за Aboslute-ния мой свят.

Това също е лесно - в абсолютния ми свят НЕ ме тагват за верижни игри.
Там никой не страда и не боледува, умира се само от старост, като кротко заспиваш и просто повече не се събуждаш. (да речем, след купона за 80-тия ти юбилей).
В този измислен свят няма завист, няма войни, няма омраза…абе, мисля, че ви стана съвсем ясно - моят идеален свят се покрива с каквото е отдавна се е сетил да каже онзи батко с кръглите цайси в Imagine.
Към това нямам какво да добавя.

Обаче от месец насам съм замислила да ви го върна тъпкано с една верижна игра и аз.
Играта се казва Pay it forward (предай нататък) и е съвсем простичка. Мисля, че я срещнах за първи път преди месеци в блог на някой от чуждестранните майстори-вълшебници, които обичам да чета (но не помня точно къде де).

Първите трима петима души, които оставят коментар под този текст, ще получат подарък, ръчно изработен от мен в срок най-късно до една година. Те няма да знаят какво е, но се задължават да продължат играта на свой ред, като направят същото нещо.

Много ми харесва самата идея. Надявам се, че това няма да откаже някои от вас да коментират въобще.

Ето, за заинтересованите - цели две интервюта с моя милост.
Кратък преглед на “печата”:

Едното интервю е тук.
Второто е тук.

А, има и едно общо, взето от двама ни с Мишел. То си е на хартия, във втората зелена книжка на Passport за тази година (онлайн е качен само първият брой за 2007-а). В него става въпрос за колела, за София и за една градинка, чието почистване, естествено, вече не личи да го е имало. Така че още се търсят ентусиасти, които в един може би не толкова горещ ден като днешния биха се навили да помогнат. Работата има доста, тъй че доброволците са добре дошли. Така поне мускулната треска ще е по-малко. Мога да осигуря чували и ръкавици, но за други инструменти ще видим. Дори да не ви се чисти, а да искате просто да се запознаем, пак е добре.
Но в такъв случай е добре да вземете предвид, че донасянето на бира на уморени труженици доста подобрява отношенията.

Да, осъзнавам, че едно почистване пролет не прави и че отново ще се намерят диванета, които да чупят бутилки и да хвърлят боклуци. Според мнозина това си е работа на общината, на съседите или изобщо, на всеки друг, но не и наша, а и откъде-накъде ще правим “ленински съботници”, нали си плащаме данъците и т.н… Аз обаче не мисля така. Много е удобно и пасивно, пък това не ми е присъщо. Нека е чисто поне за ден и поне на едно място. Затова призовавам: идеалисти, обединявайте се!

Note: Don’t Worry, Be Happy не е точно най-любимата ми песен, но има прекрасни думи. Мога да съставя тежък списък с по-големи фаворити, но в крайна сметка това ми хрумна в онзи момент.

Нямам време, за да бъда себе си. Колко тъпо може да бъде това?
Татко ми казва често: “Дете, всичко минава”. Ами да, прав е - но и аз често горчиво добавям, че наистина всичко минава - дори и животът.

Помните ли онова, детското, от лексиконите - “Спрете Земята, искам да сляза!”?

Търсех нещо ведричко за край, но не ми е ведро сега. Начумерено ми е.

Edit: Намерих търсеното нещо - едни постери, които бих си отпечатила и сложила в рамка. Животните ни учат как да бъдем хора. Да.

От точно две седмици се каня да обясня на всеослушание защо този блог е така занемарен и постен. Точната дума е - изоставен.
Ами, добре, време е да си призная - заради работата ми. Новата ми работа.
Но за нея ще разкажа отделно и не сега. Оправданието ми е само едно, и да, знам, че е банално.
Обаче е вярно - нямам време.

Сега само ще се плъзна по пързалката на петъчните глупотевини, за което ме изкушиха две дами.
Първата е Бу, която днес публикува архивен текст с уникална стойност. С втората дама сме колеги и тя ме подсети за нещо, което след това услужливо изрови за мен, а аз го публикувам за всички “мъдри жени”, които търсят съвети как да бъдат перфектни съпруги и домакини…

И така, пригответе се:

Австралийско “Ръководство по домакинство”, издание от 60-те години

1. Помнете, че винаги трябва да сте готова да посрещнете съпруга си, когато той се прибира от работа.

4. Не започвайте разговор със съпруга, той е изморен, че му се налага да ходи всеки ден на работа и то заради вас - нахранете го и след като прочете вестника си, може и да се опитате да го заговорите.

Вестник “Домашно домакинство” (САЩ), 13 май 1955 г.

1. Вечерята трябва да е готова навреме. Планирайте я сутринта (най-добре е предната вечер, за да не забравите нещо). Предложете му какво смятате да сготвите и го обсъдете. Това означава, че вие се притеснявате за него и се интересувате от нуждите му. Мъжете винаги се прибират гладни в къщи и на масата очакват да ги посрещне любимото им блюдо.

17. Помнете - той е глава на семейството - не искайте от него да ви обяснява действията си или да ви дава сметка за тях.

И накрая, най-култовото:

“И още от “Ръководство по домакинство”, от частта Съвети за мъжете: След като свършите интимния акт със съпругата си, вие трябва да й позволите да отиде до банята, даже да не й е необходимо. Дайте й време да остане за малко сама. Тя може да иска да поплаче.”

Не знам, не знам…Съветите при Бу бяха от 1894 г., тези са от 60-те, а какво се пише в днешните женски списания всички знаем.
И после някои хора се чудят, защо имало пропаст между поколенията? Хм.

Винаги, когато влагаш сърце в работата си, рискуваш то да бъде разбито.

Вчера боядисахме нашите яйца…Станаха хубави, макар и не много на брой, но някак ми бяха…хм, твърде анонимни. Затова в крайна сметка повечето се сдобиха с индивидуалност. Весел празник!:-)